Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Пълдин, Филибе, Пловдив… Това са само някои от известните имена на града.

Животът по тези места е оставил наистина много ранни следи, отпреди 8000 години датират първите заселвания, и не е прекъсвал досега. Затова се смята, че Пловдив е най-старият град в Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак.

Пло̀вдив е вторият по големина град в България. Той се намира в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица.

Градът е застроен в подножията на седем сиенитни тепета, поради което често е наричан „Градът под тепетата“. Пловдив е административен център на Област Пловдив, Община Пловдив, Община Марица, Община Родопи и се явява най-голямото икономическо ядро на Южен централен район.

По данни на НСИ към 31.12.2014 г., населението на Пловдив се изчислява на 341 567 души, което представлява около 4.6% от населението на България.

Най-старите следи от обитаване на територията на днешния град Пловдив са няколко неолитни селища от VI хилядолетие пр.н.е., като това при Яса тепе в квартал Лаута. Най-ранното известно селище в Трихълмието е разкрито на Небет тепе. То възниква през бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.) и е обитавано без прекъсване оттогава до наши дни, поради което е смятано за началния етап от развитието на Пловдив. През желязната епоха селището на Небет тепе е укрепен пункт натракийския народ беси, а през V век пр.н.е. е включено в...